В една връзка, обикновено един от двамата партньори е доминиращ и неговите желания и решения преобладават. В тази статия с психологът Пепи Спирова ще разгледаме случаите как женския контрол във взаимоотношенията се отразява на мъжете и действа разрушително на връзката им като цяло.
Желанието за контрол обичайно е несъзнаван механизъм, и върви ръка за ръка с тревожността и страха. Също така, понякога е свързан и с липсата на доверие не само в партньора ни, но и в самите нас.
В психичен план ние носим в себе си и двата принципа – мъжки и женски, но в различни ситуации избираме с кой от двата ще действаме.
Обичайно в семейните отношения има разпределение на ролите и сферите на влияние, но понякога жените се опитват да доминират в роли, които не са типични за тях. Това създава някакво измамно усещане, че контролирайки всичко можем да сме по-спокойни, но не си даваме сметка, че ние сме контролираните. Когато жената е контролираща, тя е по-активна, взема повечето решения, носи по-голяма отговорност и като цяло губи много от женската енергия в себе си. Това носи и измамното усещане, че сме силни, независими и неуязвими, а всъщност се лишаваме от най-силната си страна – да сме жени.
Как това се отразява на мъжете?
Те стават пасивни, нерешителни, подтиснати. В някои случаи може да се появят проблеми и с ерекцията. Преди време в кабинета ми влезе жена, която сподели, че съпругът и няма никакви физически заболявания, но има проблем с ерекцията. Тя искаше да разбере защо след развода им той няма такъв проблем с втората си съпруга.
Но за да разберете какво точно се случва, когато се опитваме да доминираме и контролираме нашите мъже, опитайте да си отговорите на въпроса:
„Какви качества искам да има мъжа до мен?“
И ако искаме той да бъде интересен, забавен, решителен, смел… Как това кореспондира с нашето желание да контролираме? Може ли ако искаме той да е предвидим, в същото време да ни бъде интересен? Т.е. ние искаме нашия партньор да притежава качества, които са несъвместими с контрола.
Ако ние обитаваме определени роли в отношенията с нашия партньор и сме обсебили по-голямата част от общото ни пространство, много трудно ще бъде другия да заеме мястото, което обичайно ние обитаваме. И понеже не е възможно да променим другия въпреки, че много ни се иска, единствения начин да го променим е когато осъзнаваме и променяме себе си.
Истинската промяна започва само, когато ние поемем собствената си отговорност за отношенията с нашия партньор и разберем как ние участваме в определени отношения т.е. „Какъв е „танца” ви с вашия партньор? Коя сте вие в този „танц“, което е много по-различно от отговора на въпроса, „Коя съм аз?“ Как моята силна страна се грижи за това, мъжа до мен никога да не се налага да се обръща към своята силна страна, просто защото разчита аз да се погрижа или това са случаите, в които ние решаваме вместо партньора си как да действаме.
Как това, обаче кореспондира с едни от нашите основни потребности – да се чувстваме сигурни и в безопасност, и в същото време свободни да изследваме и откриваме света. Това ще бъде темата на следващия материал, където ще засегнем въпросите за ролите в семейните отношения и как поляризацията в брака да заменим с взаимното допълване.