Как погубваме интимността помежду си?

Голяма част от мъжката идентичност се основава на самоконтрол и неуязвимост.

Наблюдавала съм обаче как същите тези ограничения водят много мъже към други полета на себеизразяване. При липсата на добре развити вербални изразни средства тялото става жизненоважен език и проводник на интимността. Макар че много се говори за агресивното изразяване на мъжката сексуалност, не се отчита достатъчно фактът, че еротичното поле предлага на мъжете възможност да възстановят усещането за своята по-нежна страна. Тялото е нашият оригинален майчин език и за много мъже то остава единственият непокътнат език за близост и интимност. През секса мъжете могат да уловят чистата наслада от свързването, без да трябва да събират така трудно изразимите нужди в затвора на думите.

Хората, които са привърженици на идеята, че интимността се постига чрез разговори (често, макар и невинаги жени) трудно приемат другите езици на близостта и съответно се чувстват излъгани, когато партньорите им са сдържани и не споделят с тях. „Защо не ми говориш?”, умоляват те. „Би трябвало да можеш да ми казваш всичко. Нима не ми вярваш? Искам да съм ти най-добрият приятел.” В този сценарий натискът за промяна винаги лежи върху този, който не говори, вместо този, който говори, да е по-гъвкав. Ситуацията принизява значението на невербалната комуникация: да правите приятни неща един за друг, жестове на внимание, споделяне на проекти в духа на сътрудничеството. Безценна усмивка или навременно намигване са израз на съучастничество и синхрон, особено когато думите не са налични.

Еди е дългогодишен мой приятел, който има поредица от случаи, в които жени го зарязват изумени, че той не може или не иска „да се отвори”. Всички тези жени са единодушни, че Еди има страх от обвързване. „Каквото и да означава това”, казваше той. Те така и не разбраха, какво изпитва той към тях. Той им отвръщаше в своя защита:

„Какво имаш предвид? Виждаме се всеки ден, нали? Как може да не знаеш как се чувствам?”

Когато се срещна със сегашната си съпруга, тя почти не говореше английски, а той изобщо не говореше японски. Тяхното ухажване беше буквално без думи. 12 години по-късно, с две деца на гръб, той си спомня за тези ранни дни. „Наистина си мисля, че точно защото не бяхме в състояние да говорим, всичко това стана възможно. Поне веднъж нямаше натиск върху мен да споделям. Така Норико и аз можехме да си показваме колко се харесваме по други начини. Това, което не можехме да кажем, ние показвахме. Не е като да не сме общували; просто не говорехме.” Не съм убедена, че неограниченото разкриване – умението да казваме истината и да не крием нищо-задължително спомага за хармонична и дълбока интимност. Всяка практика може да достигне смешни крайности.

Този пример ни напомни, че можем да бъдем много близки и интимни и без да си говорим непрекъснато. И обратното също е вярно – твърде много себеразкриване пак може да ни остави в покрайнините на интимността. В чудесния филм „Блаженство” след една гореща любовна сцена – приглушени светлини, неясни очертания на тела, нарастващи стенания, придружаващи оргазъм  – веднага следва друга, в която двойка се намира на терапевтичен сеанс. Терапевтът, актьорът Сполдинг Грей, е привърженик на идеологията за откритост, която съпругът намира за меко казано трудна за следване.

Терапевтът: Как е сексът? Йозеф: Кажи ти първа.

Мери: ОК. Трябва да си призная нещо. Преструвам се, че преживявам оргазъм. Не исках да ти кажа, защото не исках да те нараня.

Йозеф: Никога не си имала оргазъм?

Мери: Не и с теб.

Терапевтът: Йозеф, важно е Мери да може да ти каже как се чувства и ти да можеш да я чуеш.

Очевидно да знаем всичко за другия и той да знае всичко за нас невинаги допринася за типа близост, която искаме. Ако думите служат за път към свързване, те също така могат да поставят и непреодолими препятствия. Сигурно е излишно да казвам, че не защитавам подобно терапевтично отношение.

Изискването за интимност може да прилича на принуда, когато стига до крайност. В работата си се срещам с двойки, които вече не чакат покана от партньора си да влязат в неговия вътрешен свящ а вместо това изискват свободен достъп, като че ли им се полага неограничен режим на влизане в личните мисли на любимия. Интимността става нахлуване вместо близост – интимност по разпореждане. „Трябва да ме слушаш.” „Грижи се за мен; кажи ми, че ме обичаш.” Нещо, което трябва да се развие естествено, което е част от мъдростта на любовните взаимоотношения, се налага на партньора, който е по-малко склонен да се изразява с думи.

Някои двойки още повече се отдалечават, като объркват интимността с контрол. Това, което се счита за грижа, е Всъщност прикрито следене – търсене на фактите за детайли от живота на партньора ни. Какво хапна за обяд? Кой се обади? За какво си говорехте? Този вид разпитване симулира близост и обърква незначителните детайли с дълбокото усещане за знание. Често се удивлявам как двойките могат да са наясно с най-подробни детайли от живота на партньорите си, без да са имали смислен разговор от години.

Всъщност подобна прозрачност често може да предрече края на любопитството. Сякаш този поток от въпроси замества един no-обмислен и истински дълбок интерес. Когато импулсът за споделяне стане задължителен, когато личните граници не се уважаващ когато само споделеното пространство се признава, а личното пространство се отрича, сливането измества интимността и притежаването измества любовта. Всичко това погубва секса. Без загадка интимността става жестока, защото изключва всяка възможност за ново откритие. Там, където няма нищо за скриване, не е останало и нищо за търсене. И телата говорят.

Ако едно от последствията на върховенството на говоренето е, че оставя мъжете в неравностойно положение, другото е, че оставя жените в плен на потисната сексуалност. То отрича експресивността на женското тяло и тази идея ме смущава. Да фаворизираме речта като основен път към интимността подсилва представата, че женското сексуално желание е легитимно само, когато е част от връзка – само чрез любовта женската чувственост може да бъде освободена.

Откъс от книгата – Еротична интелигентност

Автор: Естер Перел